Защо един кредитен експерт влезе в манастир?

114

Да се откажеш от живота в града, контакта с близките и приятелите и всичко, което си постигнал в работата, със сигурност не е решение, което се взима лесно. Именно това обаче се превръща в ключа за спокоен живот за Иван Първанов, предава bTV.

На 30-годишна възраст работи като кредитен експерт в банка. Живее в центъра на София, завършил е „Публична администрация“, пътувал е в чужбина, има приятелка и описва себе си като „модерен българин“. 

Казва още, че лихвите на кредитите в банката, където е работил, не можели да се сравняват с „безкрайните“ проценти от „небесната банка“. Според него от тях има нужда целия народ.Седем години по-късно Иван е послушник в манастир. Живее в село Копиловци край Кюстендил, грижи се за стопанството на Светата обител, изолирал се е от всички близки хора и казва, че единственото нещо, което има смисъл за него сега е работата в манастира.

„Като малък се интересувах от проблемите на обществото и хората като цяло. Защо се случва това, което се случва? Защо хората се мразят? Защо хората се избиват? Защо има войни? Защо? Кой ви отговаря на тези въпроси? Кой ви дава отговор? Никой. Но ако се обърнете към духовната страна – има отговор на всички въпроси“, казва той за преломния момент в своя живот.

„Проблемът на българина е, че няма пари да води охолен живот. На него не му трябва да ходи на черква – това няма полза за него. За българина принципът е „Око за око, зъб за зъб“. За съжаление. Това е старозаветния принцип. Езическият… Митрополит Климент Търновски е казал „Има православие в България – има български народ. Няма православие в България – няма български народ.“ – в това простичко изречение се състои проблемът на нашата страна“, заключава послушник Иван.Признава, че работата в банката го е променила и е започнал да се стреми да става все по-богат. А безверието и протестите от зимата на 2013 година също го отблъскват силно от светския живот.

„Като едни овце, ходят, тичат на всички посоки – без никаква ясна представа за живота. Заблудени овце, на които никой не им казва нищо. Само едно знаят – че ще отидат под ножа един ден. И се мъчат да избягат от някъде“, описва послушник Иван атмосферата на протестите.

.........

Открива вярата на пазара в столичния квартал „Младост 1“ – близо до банковия клон, където работи. Там на сергия на Копиловския манастир се запознава с отец Герман, който продава месо, мляко и зеленчуци, които се произвеждат в стопанството на Светата обител. Купува си книга на игумена на манастира и открива отговор на всички въпроси, които си е задавал.

Бързо решава, че ще изостави светския живот и ще се затвори в килията в манастира, но трудно променя начина си на живот. В продължение на няколко месеца продължава да работи и пътува всеки ден от София до Копиловци. Родителите му, с които сега се вижда само на най-големите християнски празници, са приели решението му, макар и все да не могат да го разберат.

„Моят баща има интересно чувство за хумор. Един ден ме пита „Иване, ти няма ли да се жениш?“ – „Няма, тате.“ – „Е, какво става – нито ти се жениш, нито брат ти се жени… вървете в манастир“ – така неволно той даде своето родителско благословение да отида в манастир. Когато по-късно казах на родителите си, че съм напуснал работа, им обясних, че просто сменям банките. Казах им, че отивах да работя за една малко по-различна банка – небесната банка“, си спомня Иван. 

Сподели