Рекетьорите от „Бивол“ мамят чуждо издание за Пеевски

14

Самопредставящият се за главен редактор на рекетьорския сайт „Бивол“ Атанас Чобанов е засипал с лъжи авторитетното американско издание „Нюзуик“. В последния брой на изданието е поместен материал за предполагаемото натравяне на оръжейния бос и верен ортак на банкера-беглец Цветан Василев – Емилиян Гебрев. От десетина дни изданията около кръга „Капитал“ на друг подсъдим олигарх – Иво Прокопиев, лансират у нас версията, че пионката на Василев бил тровен с химически елемент, подобен на „Новичок“, а заподозряния за отравянето на Сергей Скрипал агент на ГРУ с псевдонима „Федотов“ бил у нас по време на инцидента с Гебрев, пише в. „Телеграф“, цитиран от агенция „Монитор“.

Към момента българските власти не потвърждават, че руския агент е бил наистина у нас. Единствените данни затова бях изнесени от чужди медии, включително в британския сайт Bellingcat (това е сайтът, направил разкритията за руските агенти Мишкин и Чепига, свързвани с отравянето на Скрипал). Междувременно обаче информацията бе използвана от политико-икомоническите сенчести структури у нас и техните издания за дезинформация, за да разпръскват откровени лъжи, навързвайки хоспитализацията на Гебрев с руски интереси и името на депутата и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски.
Последният пример за подобна пълна измислица, пък се появи именно в „Нюзуик“, където за източник иначе авторитетното издание използва Чобанов. Явно US журналистите са били подведени и не са разбрали, че са използвани от откровен измамник, за да брани интересите на господаря си Цветан Василев.

Какво излъгаха?

В нелепия коментар на Чобанов за „Нюзуик“ се твърди, че „неговите репортажи „навеждат мисълта в посока, че българският медиен магнат Делян Пеевски, който е свързан с агенти на руското разузнаване, е искал да придобие фирмата „Дунарит“ с цел да контролира продажбите на българско оръжие за Украйна“.
„Нюзуик“ цитира и самия Гебрев, който няма обяснение защо би могъл да се е превърне в мишена за ГРУ, но допуска, че инцидентът с него може да е свързан с факта, че неговата компания „Дунарит“ е изнесла специализирано отбранително оборудване за Украйна, където, както отбелязва американското издание, Русия подкрепя въоръжени сепаратисти.

Каква е истината?

Да започнем с по-кратката част – очевидно от „Нюзуик“ не са наясно, че „Дунарит“ не е собственост на Гебрев и никога не е бил. Оръжейният търговец успя да овладее управлението на военния завод чрез серия от незаконни врътки, които и към момента са обект на оспорване в съда. Същевременно обаче оръжейницата се ползва като касичка от Гебрев и неговият ментор Цветан Василев, който с източените от „Дунарит“ пари плаща солидни хонорари на различни лобисти, адвокати и услужливи журналисти в опит да избяга от правосъдието. Василев е и човекът с руските връзки, който желае да прилапа окончателно „Дунарит“ под носа на държавата и излъганите от его вложители.

.........

Пеевски от друга страна не просто никога не е участвал в сделките за овладяването на „Дунарит“, а дори напротив – никога не е имал желае да влиза в оръжейния бизнес. Последното е заявявано от него категорично. Още през 2017 г. в своя официална позиция Делян Пеевски категорично заяви: „Нямам, никога не съм имал и няма да имам и в бъдеще нищо общо с дружества от военната индустрия. Никога не съм посещавал оръжейни изложения в Индия, Судан, Катар, Дубай или където и да е другаде и не съм предлагал „автомати или снаряди“ или каквато и да е друга военна продукция. Тенденциозните и крайно недобросъвестни инсинуации, както и опитите за създаване на изцяло фалшиви „новини“, свързани с името ми, предварително са обречени на пълен неуспех“.
Пеевски няма и руски връзки – никога не е имал дори намек за такива. Напротив биографията му, както и редакционната политика на изданията от „Телеграф медиа“ доказват точно обратното – сериозно проатлантическо и ориентирано към Европа поведение.

Същевременно банкерът-беглец е буквално изтъкан от руски зависимости. Групичката около него – не бива да се забравя, се състои от солидно руско присъствие.
А ето и хронологията накратко. В началото на 2015 г. в управлението на групата „Дунарит“ изведнъж се появи мистериозният белгиец с руски паспорт Пиер Луврие, оказал се подставено лице на руския православен олигарх Константин Малофеев и изключително близък с ръководителя на руските сепаратисти в Украйна Игор Гиркин-Стрелков. Така тихомълком Цветан Василев на практика подари военния завод „Дунарит“ на подставените лица на Константин Малофеев, опитвайки се прикрият този факт под маската на „западни инвеститори“. Впоследствие в края на 2015 г. се появи втори руснак – Дмитрий Косарев, също служител на Малофеев, твърдейки, че е „независим“ бизнесмен и бил получил от Василев същите фирми, включително и „Дунарит“. След като и този номер не мина пред българското общество и пред измамените вложители в КТБ, в началото на 2016 г. Цветан Василев започна реализирането на план, този път с участието на Емилиян Гебрев, за окончателно скъсване на връзката на „Дунарит“ с получените кредити от банката. Така Гебрев реално се явява продължение на неуспялата сага с „руснака“ Луврие. Втора серия на един и същ филм с режисьор Цветан Василев. Гебрев е удобното продължение на кражбата, а не „руска“ жертва.

Тази времева подробност е изключително важна, защото само 3 години по-късно и Василев, и Гебрев удобно ще са я забравили и ще започнат да бълват инсинуации, пропускайки факта, че през цялата 2015 г. „Дунарит“ на практика беше собственост на руснаци. Просто защото липсва всякаква логика Гебрев да бъде тровен през април 2015 г. заради „Дунарит“ и евентуални „руски интереси“ към това предприятие, след като дуото Луврие – Малофеев вече официално са обявили през март същата година собствеността си в „Дунарит“. По това време Гебрев още не участва в схемите на Цветан Василев, свързани с военния завод. Той се появява година по-късно като продължение на неуспялата „руска“ сага със собствеността на „Дунарит“. Все пак и продавачът на завода, купен с пари на КТБ, е един и същ – Цветан Василев, само изпълнителите на кражбата са различни.

А ето и още един факт – през 2017 г. става ясно, че от поне две години ЕМКО фигурира в списък на Държавния департамент на САЩ, в който са включени компании със забрана да търгуват с US дружества. В списъка има множество фирми от половин дузина държави, но компанията на Гебрев е единствената от България. Не звучи като Гебрев да е ориентиран към западните ценности, нали?

Кой говори?

За да е ясно кой има интерес от това подобни лъжи да се проектират в публичното пространство, винаги е важно да се проследи и кой говори. В случая това е псевдоглавният редактор на рекетьорския сайт „Бивол“ Атанас Чобанов. Самият Чобанов, макар да живее в Париж, има сериозно руско присъствие в биографията му.

Преди да стане „независим журналист“, Атанас Чобанов се опитвал да си докара хонорар и от българските тайни служби. Според информация на българите във Франция, които поддържат връзки с българското посолство в Париж, се говори, че Чобанов се е предлагал нееднократно за сътрудник на българските тайни служби, но след като за това не са му предложени финансови облаги, се отказва и започва да злослови срещу тях.

Твърденията на нашенците всъщност далеч не са единствените, които хвърлят сянката на службите над битието на самозвания разследващ журналист. Съпругата му Мария Онучко, която в момента работи за Russia Beyond the Headlines („Русия отвъд заглавията”) – задграничен проект, зад който се твърди, че стои кремълската пропагандна машина, е дъщеря на дългогодишния кореспондент на РИА Новости в Париж и Брюксел Виктор Онучко.

Не е тайна, че на подобни позиции изобщо не се пращат случайни хора.
Изданията, които разпространяват лъжите по случая: Медиапул, Фрогнюз, Капитал, Дневник, Бивол, БГ секцията на „Свободна Европа“.

Сподели