Той открадна 30 000 от майка си, а сега печели милиони

22

Когато Андрю Майкъл е на 17 г., той залага на промяна в живота си, като харчи 30 000 паунда (34 200 евро) от кредитната карта на майка си, без тя да знае.

Майкъл, който определя себе си като „компютърен учен“, а през 1997 г. живее с майка си в Челтнъм, Западна Англия, забелязва бизнес възможност.

Тъй като иска да създаде собствен уебсайт заедно с негов приятел от училище, той осъзнава, че много малко от съществуващите компании за хостинг се целят в малкия бизнес или в отделни хора, разказва BBC.

„Всички компании за уеб хостинг във Великобритания по онова време предлагаха услуги на много по-големи компании,“ казва Андрю, който сега е на 39 г. „Ние обаче забелязахме, че малките компании и отделните хора искат нещо, с което могат да се самообслужват и което се използва лесно“.

Така той и неговият приятел решават да запълнят тази празнина на пазара и създават собствена хостинг компания на име Fasthosts.

„Компютрите, от които имахме нужда, бяха в спалнята на къщата на майка ми, а ние бяхме създали софтуера сами,“ разказва Андрю пред BBC.

.........

„Това, от което наистина имахме нужда обаче, бе високоскоростен интерент, което по онова време налагаше разкопаване на улицата. Струваше около 30 000, но ние не разполагахме с парите.“

Смятайки, че няма друг избор, Андрю използва кредитната карта на майка си и осигурява тази необходима за бизнеса им услуга.

Двамата също така купуват реклама в списания и нов модем, а залогът им в случая е, че тяхното бизнес начинание ще спечели достатъчно през първия месец, за да платят сметката за кредитната карта, когато дойде.

Удивително, но нещата се получават. „До края на първия месец имахме достатъчно клиенти и пари, за да платим за прокарването на интернет линията и рекламата,“ казва Андрю.

Също толкова важно е, че майка му му прощава за това, че всичко се е случило зад гърба й.

След това неговият приятел постъпва в университет, но Андрю отменя плановете си за висше образование, за да насочи изцяло усилията си към разрастващата се Fasthosts.

В крайна сметка, той продава компанията 9 г. по-късно за 61.5 млн. паунда (70.1 млн. евро). Тогава Андрю е едва на 26 г., а 75-процентният му дял в компанията означава, че е заработил 46 млн. паунда (52.4 млн. евро) от сделката.

Две години по-късно Адрю създава компания за облачно съхранение на име Livedrive, която впоследствие продава за неназована сума, за която също се смята, че е от порядъка на десетки милиони.

И двете му бизнес начинания се оказват успешни, а Андрю попада и в медиите заради разточителните си партита, за които не жали средства.

На коледните фирмени партита на Fasthosts пеят изпълнители, като Girls Aloud, The Darkness, а токшоу водещият Джонатан Рос е конферансие.

Андрю признава, че веднъж платил на R&B изпълнителя Ъшър, за да пее на партито по случая рождения ден на неговата приятелка.

„Обичам купоните, обичам да забавлявам хората и не правя нещата половинчато,“ казва той.

Роденият в Кипър, но израснал в Челтнъм Андрю смята, че е наследил усещането си за бизнес и концентрацията си от своя баща.

„Баща ми емигрира от Кипър и бе човек, който се занимаваше с малък бизнес,“ казва той.

„Подобно на много кипърци, той отваря малки за заведения за хранене и кафенета, а като дете аз обикалях по тези заведения, събирах печалбите и обсъждах бизнес идеи. Още от много ранна възраст имах мислене, насочено към търговията и правенето на пари.“

Поглеждайки назад към разрастването на Fasthosts, той казва, че бил „пределно концентриран“ и че „нищо друго нямало значение“.

Продажбата на компанията през 2006 г. го прави много богат, но той също така казва, че у него останало чувство на неудовлетвореност.

„Спомням си, че бях в офиса, когато парите постъпиха по банковата ми сметка и смятах, че това ще ме направи наистина щастлив,“ разказва той.

„Докато крачех из офиса обаче, осъзнах, че бях продал всичко и че цялата работа се свеждаше до едно число в някаква таблица.“

В резултат на това, Андрю признава, че „се отегчили и прекалявал с яденето и алкохола“ в известен период от време. Две години по-късно той основава Livedrive.

За съжаление, компанията първоначално изпитва затруднения на пренаситения пазар.

„Открихме, че много други хора имаха същата идея по същото време, така че само с реклама не се получаваше,“ казва той. „Тогава за първи усетих вероятността от провал и се притеснявах, че ще си остана само с една успешна компания.“

Най-вероятно нещата са щели да се случат точно така, ако не била една вечер в бара.

„Сприятелих се доста с човек от компанията за търговия на дребно с потребителска електроника Dixons, когато с мой приятел бяхме излезли една вечер,“ казва Андрю. „След това започнахме да работим с тях.“

Dixons решава да помогне на Livedrive да разработи своя продукт и след това да го окомплектова с лаптопи и таблети, които продава.

„Оказа се невероятен хит,“ казва Андрю. „След това повторихме модела и с други търговци на дребно. В крайна сметка, компанията стана по-голяма от Fasthosts.“

След продажбата на Livedrive през 2014 г., най-новото бизнес начинание на Андрю е Bark – уебсайт, който позволява на хората да резервират услугите на местни професионалисти – от водопроводчик през учител по китара, до човек, който разхожда кучета и личен треньор по фитнес.

„Fasthosts бе класически пример на компютърните иновации от спалнята, в които Великобритания бе толкова добра през 80-те и 90-те“, казва независимият технологичен анализатор Крис Грийн.

„Това не само бе невероятен успех за 17-годишния Андрю Майкъл, но и опрости процеса по регистрирането на домейни и улесни достъпа до уеб хостинг за мнозина. Междувременно, Livedrive пък беше безспорен пионер в сферата на облачното съхранение и бекъп услугите за индивидуалните потребители и малкия бизнес.“

Говорейки за бъдещето Андрю споделя, че все още има много амбиции.

„Аз съм такъв тип човек, че колкото повече имам, толкова повече искам. Въпреки че смятам, че първите ми две компании се справиха добре, не се определям като извънредно успял.“

Сподели