Иде ли поколение без елитни централни нападатели

68

Откъде ще дойде следващото поколение централни нападатели? Може и да сте го забелязали при хвърляне на бегъл поглед към съставите на отборите в елиминациите на Шампионската лига тази пролет. От 16-те оцелели колко имат истински играч от този тип и с важна роля, който да е на под 25 години?

Зная, че дефинициите може и да варират, но следете мисълта ми. Ако поискате да включите в листата Маркъс Рашфорд и Килиан Мбапе, които са съответно на 21 и 20 и играха централни нападатели миналия вторник вечер, давайте. Само че имайте предвид, че Мбапе е брутално изключение от всякакви норми и дефиниции и играе обичайно на фланга за Пари Сен Жермен, а Рашфорд също прекара повечето от последните 18 месеца на крилото и няма абсолютно никаква сигурност, че бъдещето му лежи в центъра на атаката на Манчестър Юнайтед.

И все пак човек може да си представи и двамата да играят като „деветки” за топ отбор след пет години, а това ги прави истинска рядкост.

Фактът е, че повечето от европейските топ клубове или залагат на централни нападатели, преминали 30-те (Роберт Левандовски, Серхио Агуеро, Марио Манджукич, Луис Суарес, Единсон Кавани, Клаас-Ян Хунтелаар, Карим Бензема, Един Джеко), или понякога пускат на върха на атаката нетрадиционни централни нападатели. Видяхме Ливърпул да го прави с Мохамед Салах и Роберто Фирмино, Атлетико Мадрид с Антоан Гризман, Лион с Мемфис Депай, Борусия (Дортмунд) с Марко Ройс и Аякс миналата сряда с Душан Тадич.

Всъщност, като изключим Мбапе и Рашфорд (които поне изглеждат класа) и Габриел Жезус (който ще трябва да изтърпи блокирания си от Агуеро път за още няколко сезона), най-младите централни нападатели от Шампионската лига с истинска важност за своите отбори всъщност са в средата на своята кариера. Говорим за едно трио от 25-годишни „деветки”.

Никой не би тръгнал да оспорва Хари Кейн, ала другите двама крият рискове: Ромелу Лукаку като че изгуби статута си на титуляр в Манчестър Юнайтед, а Пако Алкасер имаше минимално влияние в двата си сезона в Барселона и, въпреки резултатността си през този, ту влиза, ту излиза от стартовата единайсеторка на Дортмунд.

.........

Човек може да тръгне да спори дали Лукаку ще си върне предишната форма, или дали Алкасер ще задържи настоящата си, но цялата работа е там, че ако търсите качество при онези на под 25 години, почти няма кого да подберете отвъд Мбапе, Рашфорд и Жезус, които до един вече играят за клубове от най-върховото ниво.

Разширете търсенето в топ лигите в Европа. Вече сме по средата на сезон 2018/19 и не е откачено да очакваме да видим най-добрите централни нападатели да имат двуцифрен брой голове. И всъщност има 26 от тях, които са го постигнали. Колцина от тях са на под 25 години обаче? Едва петима.

Имате Александър Митрович (24), чийто тим Фулъм е в зоната на изпадащите. Кшищоф Пьонтек (23) е в първия си сезон в Серия А и въобще в топ лига, а по-тревожното е, че има само два мача за полския национален отбор (без това непременно да значи, че е еднодневка). Сънародникът му Аркадиуш Милик (24) започна 14 от 23 шампионатни мача за Наполи през този и едва 7 в предишните два сезона. Юсуф Поулсен (24) вкара общо 9 гола в 59 шампионатни мача в предишните два сезона. Себастиан Алер (24) още няма мач за националния си тим, при все че е французин, което може да го обясни.

Е, някой от гореспоменатите вълнува ли ви? Всъщност въобще вълнува ли ви някой извън карето от Рашфорд, Кейн, Мбапе и Жезус и също изредените над 30-годишни? Не? Не си и помислях друго.

Не искам да звуча твърде негативен по отношение на възможното снижение на качеството. Има някои млади централни нападатели, които предизвикват шумотевица около себе си (21-годишният Юселф Ел Несири в Леганес, 22-годишният Макси Гомес в Селта и 19-годишният Рафаел Леао в Лил), но това си е нищожно количество в сравнение с миналото.

Запътили сме се към ръба на пропастта, поне що се отнася до Европа. Може би Южна Америка или някоя друга част на света ще излезе на преден план и ще запълни празнината, иначе сме изправени пред бъдеще, в което отборите или преквалифицират играчи в централни нападатели, или залагат на „фалшиви деветки”, или просто пускат напред футболисти, които да вършат работа, а не суперзвезди. Донякъде като Франция, която спечели световна купа с Оливие Жиру (и още една с предшественика му Стефан Гиварш).

Позапитах насам-натам за тази тенденция и чух всякакви теории.

Централните нападатели узряват по-късно. (Наистина ли? Повечето от ветераните в топ отборите днес вече бяха резултатни като младоци.)

Академиите поставят ударение върху индивидуалната техника, а не върху вкарването на голове. (Не виждам как техниката пречи на вкарването на голове.)

Въпрос е просто на статистическа закономерност. Приемете го, след няколко години ще се появи нов талантлив набор „деветки”. (Добре… само че това изглежда като измиване на ръцете и бягане от истински отговор.)

Каквато и да е причината, ефектите вече са очевидни. Дългите преговори за нов договор на Интер с Мауро Икарди, който достигна 100 гола в Серия А до 23-годишна възраст и сега е на 25, подчертават колко висока е стойността на гарантиращ голове централен нападател с още седем-осем възможни години на върха. Интер трябваше да преглътне доста, главно от страна на неговата съпруга и агент Уанда Нара, ала все пак това си струва, тъй като на свободния пазар редките стоки са крайно ценни.

Челси плаща близо 30 млн. долара (заплата и наем) за привилегията да има Гонсало Игуаин за шест месеца именно защото се нуждаеше от доказан централен нападател, а нямаше никой друг наличен. А в следващите няколко години със същия проблем ще трябва да се справят Байерн (Левандовски), Барселона (Суарес), Реал Мадрид (Бензема), Ювентус (Манджукич) и Челси (дори и ходът с Игуаин да сработи).

Това са твърде много на брой доста богати клубове, които ще са на лов за много малък набор от таланти на тази позиция.

Ако играчите са стоки (а за мнозина, нека го приемем, те са точно това), всеки разумен брокер в този момент вероятно би купувал фючърси на централни нападатели. Защото изглежда, че за доста дълго време напред не ще има такива от топ ниво, щом настоящото поколение си замине. Икономическите учебници ни казват, че когато предлагането е ограничено, стига търсенето да не спада, цената се вдига.

Габриеле Маркоти, ESPN

Сподели